(Antoine Houdar de La Motte - Château de Versailles) Чувалът на

(Antoine Houdar de La Motte - Château de Versailles)

Чувалът на ориста

Човек от свойта орис неудовлетворен,
отправил поглед към непознатите ориси.
И ден, и нощ се чувствал като болен.
омръзнал и на господа с молби.
Поел го господ през облака хвъркат
и го завел в небесния си склад.
А там, завързани в торби, в чували,
човешките ориси стояли.

„ Избирай! – рекъл Юпитер. Сега
ориста ти е в твоята ръка.
Макар че аз – могъщ и вездесъщ –
ориси разпределям единствено по един път.
Пък ти със своя необуздан манталитет
не заслужаваш доброта, а яд.
Но хайде… Право съм ти дал
да вземеш, който щеш, чувал.
Знай: колкото е по-щастлив човек,
чувалът му е толкоз по-лек.
Грехът е тежък само –
превива той и мощно рамо. “

„ О, баща Юпитер, благодаря!
Дано да случа орис по-добра. “
Той сграбчва някакъв ослепителен чувал,
ослепителен, само че цялостен от грижи наедрял.

„ О, не! Такава тежест би превила
даже човек с неизмерима мощ! “

След туй към втория протяга ръка,
но ръката дръпва си незабавно.
На властелините е той:
със жаждата за власт, с интригите безчет,
със съмнения и боязън,
даже
със замисли положителни,
само че претърпели провал.
„ О, дано си го носи, кой го може,
а мене опази ме, боже! “

Опитва различен и различен, и друг…
Чувалите безброй са тук.
И всички със ориси човешки –
разнообразни, а пък тежки.
Един – от терзания и мисли черни,
различен – от упоритости безгранични.
От завист – трети, тежък – ще се спука,
четвърти пък – от досада.

„ О, праведно небе, белким е туй химера –
орис по-лека да намеря:
Но не! Напразно се окайвам аз.
Открих торба за мене – ето таз.
От всички тя наподобява ми най-лека. “

„ Носи я – рече Юпитер – до века!
И без това ти самичък избра торба
не с друга, а със твоята орис.

Носи ориста си, дребосъче,
и в никакъв случай не се оплаквай към този момент! “

(Jacob Jordaens - Satyr Playing the Pipe, Jupiter's Childhood, c.1639)

Изображения: Wikipédia, Wikimedia Commons